РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило
Златното мастило
Община Пазарджик обяви седмото издание на националния конкурс за млади ...
Авторът и перото
Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нех ...
Авторът и перото
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени ...

Биография: Богомил Райнов

Дата на публикуване: 10:00 ч. / 19.06.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
1805
През 2004 г. Богомил Райнов посочва в интервю, че илюзията, с която не се е разделил нито веднъж е: „…Пътят.Пътят напред.Въобразяваш си, че възлизаш мъчително нагоре към голямата цел, а се мотаеш долу в ниското по някаква безплодна пътека, отъпкана от хиляди други преди тебе. „Пътища за никъде“.
Биография: Богомил Райнов
Биография: Богомил Райнов
Снимка © Живко Ангелов
Авторът и перото

„Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш”. Това пише в книгата си „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ проф. Богомил Райнов (1919-2007). Днес се навършват 105 години от неговото рождение.

„Синелибри“ изразява своето преклонение пред безспорните гении на поетическото изкуство и великите киновизионери, на които дължим най-мощните полети на духа. Това декларират от екипа на кино-литературния фестивал по повод премиерата на официалното видео на форума. 

„Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс. А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност, и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на пр

В Дома на писателя в Бургас бяха представени две стихосбирки – „Детска стая под наем“ на Анна Лазарова и „Билет за никъде другаде“ на Нели Станева. Писателките прочетоха по три произведения от своите книги. Нели Станева прочете „Кратка история на едно десетилетие“, „Далекогледство“ и „Zum Meer“ (от немски – „към морето“), а Анна Лазарова – „Корабокрушение“, „Проектиране на света“ и „Аксиома за асимптотата“. Лазарова прочете и едно от произведенията на Станева, озаглавено „Трамвай 10“. Модератор на срещата е бургаският писател и журналист Слави Томов.

Стихосбирката е наситена със строфи и метафори, които затрудняват читателя, карат го да спре и да се замисли, коментира Томов относно книгата на Нели Станева. По думите му „Билет за никъде

Романът на Здравка Евтимова "Една и съща река" беше издаден в Босна и Херцеговина. Това съобщи самата Евтимова на страницата си във Фейсбук.

Книгата беше представена на литературния панаир Bookstan в Сараево на 3 юли 2024 г. Романът е издаден от издателство "Байбук" (Buybook) под заглавие "Ista rijeka". Преводът от български език е дело на писателя Жарко Миленич.

В публикацията си писателката изразява сърдечни благодарности на преводача на творбата си.

Регионалната библиотека ”Партений Павлович” в Силистра получи книги, дарени от директора на Полския институт в София Карол Желински. Това съобщиха културния институт в крайдунавския град. 

Дарението включва преводна литература и полонистични студии и е част от проекта "Полска лавица". 

Инициативата на Полския институт в София има за цел да дари на 30 библиотеки в цялата страна книги на полски автори, преведени на български език. Сред тях личат имената на  нобеловия лауреат за литература Олга Токарчук, Тадеуш Ружевич, Антони Либера, Витолд Голебрович, Збигнев Херберт, Юлиуш Словацки, Анджей Вайда, Анна Швиршинска. 

Дарението съдържа и монографии и научни публикации от български автори, свързани с полската литература, език и култура. След обработка книгите ще бъдат достъпни за заемане от читатели.

В доклад на руски език проф. д-р Йежи Остапчук от Полша разгледа темата „Стихометрически данни в старопечатните български евангелия и отношението им към ръкописната традиция“. Той взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. 

В доклада си проф. д-р Йежи Остапчук разгледа броя на стихометричните данни в среднобългарските раннопечатни евангелия. „В Евангелието на Матей има 2600 стиха, в Евангелието на Марк – 1600 стиха, в Евангелието на Лука – 2800 стиха, а в Евангелието на Йоан – 2300 стиха“, посочи той.

По думите му църковнославянските и гръцките традиции не отговарят на съвременното разделяне на Евангелието на стихове. Остапчук отбеляза, че съвременното разделяне на евангелията на стихове е измислено от Робер Етиен през 1553 г., според който Евангелието на Марк съдържа 678 стиха.&

През 2004 г. Богомил Райнов посочва в интервю, че илюзията, с която не се е разделил нито веднъж е: „…Пътят. Пътят напред. Въобразяваш си, че възлизаш мъчително нагоре към голямата цел, а се мотаеш долу в ниското по някаква безплодна пътека, отъпкана от хиляди други преди тебе. „Пътища за никъде“. Имаше такава книга“

Богомил Райнов е поет, белетрист и изкуствовед. Роден е на 19 юни 1919 г. в София. Той е син на Николай Райнов, писател, изкуствовед и художник. Негов брат е Боян Райнов, който е сред най-изявените скулптори на Франция от края на 20-и век. Завършва основно и гимназиално образование в София и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1943 г.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕГОВИ ТВОРБИ СА ПУБУВАНИ ВЪВ „ВЕСТНИК ЗА ЖЕНАТА“

За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във „Вестник на жената“. Сътрудничи във в. „Ученически подем“, издаван под негова редакция от Първа софийска мъжка гимназия, във в. „Златорог“ и „Българска мисъл“, както и в сп. „Изкуство и критика“ и др.

Богомил Райнов започва пътя си на автор като поет. Издава книгите: „Стихотворения“ (1941), „Любовен календар“ (1942), „Стихове“ (1962), „Градски ветрове“ (1969), „Стъпки по пясъка“ (1979), „Краят на пътя“ (1989).

В белетристиката творческите му изяви са свързани с публикуването на: „Пътуване в делника“ (1945), „Човекът на ъгъла“ (1958), „Дъждовна вечер“ (1961), „Както само ние умираме“ (1961), „Инспекторът и нощта“ (1964), „Пътища за никъде“ (1966), „Един човек се връща от миналото“ (1966), „Господин никой“ (1967), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1968), „Бразилска мелодия“ (1969), „Голямата скука“ (1971), „Един наивник на средна възраст“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1973), „Този странен занаят“ (1976), „Елегия за мъртвите дни“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1977), „Тайфуни с нежни имена“ (1977), „Третият път“ (1977), „Черните лебеди“ (1977), „Само за мъже“ (1979), „Денят си личи по заранта“ (1981), „Не ме разсмивай“ (1983), „Юнгфрау“ (1985), „Не ме разсмивай“(1983), „Стъпки по пясъка“ (1989) , „Тихия кът“ (1999), „Ченге – втора употреба“ (2000, 2006), „Името на отца“ (2001) и „Людмила“ (2003).

Като критик и изследовател на изкуството също създава книги като „Стилът в изобразителното изкуство“ (1948); „Проблеми на изобразителното изкуство“, (1950), „Естетика“ (1951) „Художествено майсторство“(1969), „Черният роман“ (1970), „Ерос и Танатос“ (1971), „Масовата култура“ (1974), „Магичен фенер“ (1982), „Трима самотници“ (1983), „Тайната“ (1984), „Бялото лице на смъртта“ (1987), „Тайното учение“ (1991), както монографии за български и западноевропейски художници.

РАБОТИ В РАЗЛИЧНИ КУЛТУРНИ, ЛИТЕРАТУРНИ И ИЗКУСТВОВЕДСКИ ИЗДАНИЯ

Богомил Райнов работи като редактор и главен редактор в различни културни, литературни и изкуствоведски издания. През 1947-1953 г. е заместник главен редактор на в. „Стършел“, през 1952-1954 г. – на сп. „Септември“, през 1949-1950 г. е главен редактор на сп. „Художник“, през 1952-1953 г. – на сп. „Изкуство“, заместник главен редактор (1960-1964) и главен редактор (1966-1969) на в. „Литературен фронт“. В периода от 1947 до 1986 г. е преподавател в Художествената академия в София, като от 1947 г. е доцент, а от 1955 до 1986 г. е професор по естетика. От 1953 до 1960 г. Богомил Райнов е културен аташе в посолството на България в Париж. Заместник-председател е на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989). Той е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 1973 г. Член е на ръководството на Българския ПЕН-клуб от 1967 до 1969 г. Заместник-председател на Националния комитет за защита на мира през 1973 г. От 1973 г. е заместник-председател на Съвета на Агенцията за книгоиздаване и печат на чужди езици „София прес“. От 1976 г. до 1990 г. е депутат в 7-ото , 8-ото и 9-ото Народно събрание.

ОТ ГРАФИЧНАТА МУ СБИРКА Е СЪЗДАДЕНА ГАЛЕРИЯ В СЛИВЕН

Автор е на редица киносценарии, по които са реализирани художествени филми в периода 1961-1982 г., колекционира живописни и графични произведения на български и чуждестранни художници. С подарената от него графична сбирка, съдържаща 300 оригинала, е създадена галерия за графично изкуство в Сливен.

ПРИЗНАНИЕ

Носител е на наградите: орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1959), удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“ (1965), носител е на Димитровска награда за публицистика за „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1952, 1969), на званието „Народен деятел на културата“ (1971), Наградата за критика и публицистика на Съюза на българските писатели за 1975 г. за книгата му „Масовата култура“, награден е с орден „Георги Димитров“ за неговата литературна дейност и във връзка с 60-годишнината от рождението му (1979), литературна награда за белетристика на Съюза на българските писатели за 1982 г. за „Магичен фенер“, литературна награда „Иван Вазов“ (1985), специална награда на Международната писателска среща в Ялта (1987), орден „13 века България“ (1989), държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2006).

Богомил Райнов умира на 8 юни 2007 г. в София. Посмъртно са издадени книгите му „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ (2008), „Писмо от мъртвец“ (2009), „Париж“ (2010).

/Отдел „Справочна“

Използвани източници: „Кой кой е в българската култура“, Варна,1998, с. 436, , „Личностите на света“, юни 1994, с. 15-16, в. „Монитор“,14.6.2004 г., в. „Дума“, 1.7.2004 г., „Голяма енциклопедия България“, София, 2012, т. 9, с 3675, https://literaturensviat.com/?p=78316.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес.  ...
Вижте също
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въ ...
Към първа страница Новини Авторът и перото
Авторът и перото
Салман Рушди е претендент за наградата „Бейли Гифорд“
Писателят Салман Рушди е сред претендентите за водещата награда за нехудожествена литература „Бейли Гифорд“ във Великобритания, предаде Асошиейтед прес.  Мемоарите му „Нож: Медитации след опит за убийство“ (Knife: Meditations Afte ...
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Владимир Тодоров показва холивудската филмова индустрия отвътре
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въображението и творческото себеизразяване?  „Холивудобългарин. В страната на илю ...
Ангелина Липчева
Поетичен конкурс „Доброглед“ кани автори от цялата страна
Валери Генков
Авторът и перото
С книгите на Людмил Тодоров читателите ще научат неща за себе си, каза Златна Костова
С прочитането на книгите „Посланичката“ и „От какавидата до пеперудата. Незаснети" на Людмил Тодоров (1955 - 2023) читателите ще научат нови неща за него, но по-важното е, че ще научат неща за себе си. Това каза съпругата на автора и преводач ...
Ангелина Липчева
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Литературен обзор
Съживяването на пламъка на култура в малките населени места
Писателката Виктория Бешлийска ще гостува в смолянското село Малка Арда на 22 септември. Авторката ще бъде първият гост в ремонтираната функционална зала "Добротворец" в населеното място към Читалище "Христо Ботев- 1958 г.", съобщи Кристина Патева, организато ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Светска София между две войни. Личности, мода, забавления
В Оряхово днес, 5 септември, представят книгата „Светска София между две войни. Личности, мода, забавления“. Двама архитекти, родом от Оряхово, са споменати в изданието, съобщи Евгения Найденова – директор на Историческия музей в града. Тя до ...
Добрина Маркова
Литературен обзор
Норвежкият писател Атле Нес ще дава автографи на „Алея на книгата“ в София
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Мистерия с писател има в първия роман на поетесата Ралица Генчева
Ангелина Липчева
„Обрат в сюжета“ е новата книга на Ралица Генчева, съобщават от „Сиела“. Открита, фина и чувствителна, поетесата и минималист промени живота на хиляди читатели, създавайки сплотена общност около най-известната българска книжна абонаментна кутия, припомнят издателите. С появата на първия си роман, Charly Wilde, както е позната авторката, предизвиква любителите на заплетените ...
Експресивно
Поезия и важна кауза се събраха на едно място на събитието “Виж ме силна и свободна”
Валери Генков
На бюрото
В Регионалната библиотека "Пейо Яворов" писателката и преподавател по корейски език Цветелина Б ...
Начало Авторът и перото

Биография: Богомил Райнов

10:00 ч. / 19.06.2024
Редактор: Валери Генков
Прочетена
1805
Биография: Богомил Райнов
Биография: Богомил Райнов
Снимка © Живко Ангелов
Авторът и перото

„Щастливата случайност не е въпрос на късмет, а на чакане: тя винаги идва, ако умееш достатъчно дълго да чакаш”. Това пише в книгата си „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ проф. Богомил Райнов (1919-2007). Днес се навършват 105 години от неговото рождение.

„Синелибри“ изразява своето преклонение пред безспорните гении на поетическото изкуство и великите киновизионери, на които дължим най-мощните полети на духа. Това декларират от екипа на кино-литературния фестивал по повод премиерата на официалното видео на форума. 

„Видеото е пряка препратка към мотото на фестивала „Поезия безкрай“ и към символния заряд на незабравимата романтична драма „Криле на желанието“ с режисьор Вим Вендерс. А текстът преплита мотиви от творчеството на френските артисти Пол Елюар и Луи Арагон, двама титани на поезията, известни с неизтощимото си човеколюбие. Обединява ги още нещо – естетиката на сюрреализма, размил границата между въображение и реалност, и освободил мисълта. През 2024 г. се навършва точно един век от публикуването на пр

В Дома на писателя в Бургас бяха представени две стихосбирки – „Детска стая под наем“ на Анна Лазарова и „Билет за никъде другаде“ на Нели Станева. Писателките прочетоха по три произведения от своите книги. Нели Станева прочете „Кратка история на едно десетилетие“, „Далекогледство“ и „Zum Meer“ (от немски – „към морето“), а Анна Лазарова – „Корабокрушение“, „Проектиране на света“ и „Аксиома за асимптотата“. Лазарова прочете и едно от произведенията на Станева, озаглавено „Трамвай 10“. Модератор на срещата е бургаският писател и журналист Слави Томов.

Стихосбирката е наситена със строфи и метафори, които затрудняват читателя, карат го да спре и да се замисли, коментира Томов относно книгата на Нели Станева. По думите му „Билет за никъде

Романът на Здравка Евтимова "Една и съща река" беше издаден в Босна и Херцеговина. Това съобщи самата Евтимова на страницата си във Фейсбук.

Книгата беше представена на литературния панаир Bookstan в Сараево на 3 юли 2024 г. Романът е издаден от издателство "Байбук" (Buybook) под заглавие "Ista rijeka". Преводът от български език е дело на писателя Жарко Миленич.

В публикацията си писателката изразява сърдечни благодарности на преводача на творбата си.

Регионалната библиотека ”Партений Павлович” в Силистра получи книги, дарени от директора на Полския институт в София Карол Желински. Това съобщиха културния институт в крайдунавския град. 

Дарението включва преводна литература и полонистични студии и е част от проекта "Полска лавица". 

Инициативата на Полския институт в София има за цел да дари на 30 библиотеки в цялата страна книги на полски автори, преведени на български език. Сред тях личат имената на  нобеловия лауреат за литература Олга Токарчук, Тадеуш Ружевич, Антони Либера, Витолд Голебрович, Збигнев Херберт, Юлиуш Словацки, Анджей Вайда, Анна Швиршинска. 

Дарението съдържа и монографии и научни публикации от български автори, свързани с полската литература, език и култура. След обработка книгите ще бъдат достъпни за заемане от читатели.

В доклад на руски език проф. д-р Йежи Остапчук от Полша разгледа темата „Стихометрически данни в старопечатните български евангелия и отношението им към ръкописната традиция“. Той взе участие в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“. 

В доклада си проф. д-р Йежи Остапчук разгледа броя на стихометричните данни в среднобългарските раннопечатни евангелия. „В Евангелието на Матей има 2600 стиха, в Евангелието на Марк – 1600 стиха, в Евангелието на Лука – 2800 стиха, а в Евангелието на Йоан – 2300 стиха“, посочи той.

По думите му църковнославянските и гръцките традиции не отговарят на съвременното разделяне на Евангелието на стихове. Остапчук отбеляза, че съвременното разделяне на евангелията на стихове е измислено от Робер Етиен през 1553 г., според който Евангелието на Марк съдържа 678 стиха.&

През 2004 г. Богомил Райнов посочва в интервю, че илюзията, с която не се е разделил нито веднъж е: „…Пътят. Пътят напред. Въобразяваш си, че възлизаш мъчително нагоре към голямата цел, а се мотаеш долу в ниското по някаква безплодна пътека, отъпкана от хиляди други преди тебе. „Пътища за никъде“. Имаше такава книга“

Богомил Райнов е поет, белетрист и изкуствовед. Роден е на 19 юни 1919 г. в София. Той е син на Николай Райнов, писател, изкуствовед и художник. Негов брат е Боян Райнов, който е сред най-изявените скулптори на Франция от края на 20-и век. Завършва основно и гимназиално образование в София и философия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1943 г.

ЗА ПЪРВИ ПЪТ НЕГОВИ ТВОРБИ СА ПУБУВАНИ ВЪВ „ВЕСТНИК ЗА ЖЕНАТА“

За първи път негови творби са публикувани през 1936 г. във „Вестник на жената“. Сътрудничи във в. „Ученически подем“, издаван под негова редакция от Първа софийска мъжка гимназия, във в. „Златорог“ и „Българска мисъл“, както и в сп. „Изкуство и критика“ и др.

Богомил Райнов започва пътя си на автор като поет. Издава книгите: „Стихотворения“ (1941), „Любовен календар“ (1942), „Стихове“ (1962), „Градски ветрове“ (1969), „Стъпки по пясъка“ (1979), „Краят на пътя“ (1989).

В белетристиката творческите му изяви са свързани с публикуването на: „Пътуване в делника“ (1945), „Човекът на ъгъла“ (1958), „Дъждовна вечер“ (1961), „Както само ние умираме“ (1961), „Инспекторът и нощта“ (1964), „Пътища за никъде“ (1966), „Един човек се връща от миналото“ (1966), „Господин никой“ (1967), „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1968), „Бразилска мелодия“ (1969), „Голямата скука“ (1971), „Един наивник на средна възраст“ (1973), „Реквием за една мръсница“ (1973), „Този странен занаят“ (1976), „Елегия за мъртвите дни“ (1976), „Умирай само в краен случай“ (1977), „Тайфуни с нежни имена“ (1977), „Третият път“ (1977), „Черните лебеди“ (1977), „Само за мъже“ (1979), „Денят си личи по заранта“ (1981), „Не ме разсмивай“ (1983), „Юнгфрау“ (1985), „Не ме разсмивай“(1983), „Стъпки по пясъка“ (1989) , „Тихия кът“ (1999), „Ченге – втора употреба“ (2000, 2006), „Името на отца“ (2001) и „Людмила“ (2003).

Като критик и изследовател на изкуството също създава книги като „Стилът в изобразителното изкуство“ (1948); „Проблеми на изобразителното изкуство“, (1950), „Естетика“ (1951) „Художествено майсторство“(1969), „Черният роман“ (1970), „Ерос и Танатос“ (1971), „Масовата култура“ (1974), „Магичен фенер“ (1982), „Трима самотници“ (1983), „Тайната“ (1984), „Бялото лице на смъртта“ (1987), „Тайното учение“ (1991), както монографии за български и западноевропейски художници.

РАБОТИ В РАЗЛИЧНИ КУЛТУРНИ, ЛИТЕРАТУРНИ И ИЗКУСТВОВЕДСКИ ИЗДАНИЯ

Богомил Райнов работи като редактор и главен редактор в различни културни, литературни и изкуствоведски издания. През 1947-1953 г. е заместник главен редактор на в. „Стършел“, през 1952-1954 г. – на сп. „Септември“, през 1949-1950 г. е главен редактор на сп. „Художник“, през 1952-1953 г. – на сп. „Изкуство“, заместник главен редактор (1960-1964) и главен редактор (1966-1969) на в. „Литературен фронт“. В периода от 1947 до 1986 г. е преподавател в Художествената академия в София, като от 1947 г. е доцент, а от 1955 до 1986 г. е професор по естетика. От 1953 до 1960 г. Богомил Райнов е културен аташе в посолството на България в Париж. Заместник-председател е на Съюза на българските писатели (1967-1972) и първи заместник-председател (1972-1989). Той е член-кореспондент на Българската академия на науките (БАН) от 1973 г. Член е на ръководството на Българския ПЕН-клуб от 1967 до 1969 г. Заместник-председател на Националния комитет за защита на мира през 1973 г. От 1973 г. е заместник-председател на Съвета на Агенцията за книгоиздаване и печат на чужди езици „София прес“. От 1976 г. до 1990 г. е депутат в 7-ото , 8-ото и 9-ото Народно събрание.

ОТ ГРАФИЧНАТА МУ СБИРКА Е СЪЗДАДЕНА ГАЛЕРИЯ В СЛИВЕН

Автор е на редица киносценарии, по които са реализирани художествени филми в периода 1961-1982 г., колекционира живописни и графични произведения на български и чуждестранни художници. С подарената от него графична сбирка, съдържаща 300 оригинала, е създадена галерия за графично изкуство в Сливен.

ПРИЗНАНИЕ

Носител е на наградите: орден „Кирил и Методий“ – първа степен (1959), удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“ (1965), носител е на Димитровска награда за публицистика за „Господин Никой“ и „Няма нищо по-хубаво от лошото време“ (1952, 1969), на званието „Народен деятел на културата“ (1971), Наградата за критика и публицистика на Съюза на българските писатели за 1975 г. за книгата му „Масовата култура“, награден е с орден „Георги Димитров“ за неговата литературна дейност и във връзка с 60-годишнината от рождението му (1979), литературна награда за белетристика на Съюза на българските писатели за 1982 г. за „Магичен фенер“, литературна награда „Иван Вазов“ (1985), специална награда на Международната писателска среща в Ялта (1987), орден „13 века България“ (1989), държавната награда „Св. Паисий Хилендарски“ (2006).

Богомил Райнов умира на 8 юни 2007 г. в София. Посмъртно са издадени книгите му „Лека ни пръст. Мир на праха ни“ (2008), „Писмо от мъртвец“ (2009), „Париж“ (2010).

/Отдел „Справочна“

Използвани източници: „Кой кой е в българската култура“, Варна,1998, с. 436, , „Личностите на света“, юни 1994, с. 15-16, в. „Монитор“,14.6.2004 г., в. „Дума“, 1.7.2004 г., „Голяма енциклопедия България“, София, 2012, т. 9, с 3675, https://literaturensviat.com/?p=78316.

Още от рубриката
Авторът и перото
Салман Рушди е претендент за наградата „Бейли Гифорд“
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Владимир Тодоров показва холивудската филмова индустрия отвътре
Ангелина Липчева
Авторът и перото
Поетичен конкурс „Доброглед“ кани автори от цялата страна
Валери Генков
Всичко от рубриката
Владимир Тодоров показва холивудската филмова индустрия отвътре
Ангелина Липчева
Как изглежда холивудската филмова индустрия отвътре? Как са създадени визуалните образи на триглавото куче Пухчо, Волдемор, кентавъра и Стюарт Литъл? Има ли граници за въ ...
На бюрото
В Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ започват есенни ателиета по творческо писане
Добрина Маркова
Литературен обзор
Съживяването на пламъка на култура в малките населени места
Добрина Маркова
Литературен обзор
Светска София между две войни. Личности, мода, забавления
Добрина Маркова
Литературен обзор
Норвежкият писател Атле Нес ще дава автографи на „Алея на книгата“ в София
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Мистерия с писател има в първия роман на поетесата Ралица Генчева
Ангелина Липчева
Експресивно
Поезия и важна кауза се събраха на едно място на събитието “Виж ме силна и свободна”
Валери Генков
Литературен обзор
Среща с германската писателка Дагмар Лойполд ще се състои в „Гьоте институт“
Валери Генков
На бюрото
Корейското чудо халю
Ангелина Липчева
На бюрото
Хай хай, Япония
Ангелина Липчева
Подиум на писателя
Юбилейно издание на „Рибния буквар“ излиза по случай 200 години от публикуването му
Ангелина Липчева
Вижте още новини
 
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Рицарят на доброто
Книгата за Апостол Карамитев „Рицарят на доброто“ на неговия син Момчил Карамитев и Олга Маркова бе представена на варненския филмов фестивал „Любовта е лудост“.  По думите на Маркова идеята за нея е дошла от оперната режисьорка В ...
Избрано
Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични
Историите във всички мои стихотворения са преживени, но не са задължително лични. Обикновено разказвам истории, свързани с други хора. Това каза писателката и журналистка Оля Стоянова по повод новата си стихосбирка „Как ни спасяват природните закони&ldqu ...
„Гръцко синьо“ може да бъде четена и като роман, и като наръчник
Ако сте поропуснали
С представяне на трима автори Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература
С представяне на трима автори Община Созопол ще отбележи Седмицата на българската литература и българските писатели. В периода 30 август – 3 септември посетителите ще могат да се срещнат с трима български писатели и новите им книги, съобщиха от издателст ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2024 Literans България.
Всички права запазени.